Мила, майко вярваш ли, че ти си родила дете чудо?
Вярваш, ли че твоето дете е родено победител, че още от раждането му е заложен дръзкият стремеж да има големи надежди и да си поставя цели, с които като майка ти е трудно да си представиш, че то може да се справи. То може би няма да осъществят всичките си мечти , но определено може да постигнат по-голямата част от тях. И колкото повече мечти има, толкова повече ще осъществи.
Всички деца действат с емоциите, това е умение на което ние възрастните трябва да се учим от тях.
От къде зная, тези неща ли ? Зная ги, защото и аз съм майка като теб .
Лично аз, винаги съм вярвала в моята дъщеря Катя, която сега е на 25 години, щастлива е и всеки ден сбъдва и най-смелите си мечти. Аз знаех , че съм родила едно дете чудо, което изгря като звезда в живота ми и вярвах, че може да постигне всичко, което си науми и затова още от 4-5 годишна възраст започнах да я водя на различни курсове, състезания, кръжоци и да участва в различни сценични шоута и конкурси. Всяко участие на децата засилва, вярата им в себе си и намалява страховете им.
Една китайска поговорка, която много ми харесва гласи:
„Ако мислите за един ден напред – вземете си храна!
Ако мислите за една година напред – посадете дърво!
Ако мислите за сто години напред – образовайте децата си!“
От 5 годишна възраст тя четеше и пишеше на български език, а на 6 годишна възраст започна да чете и на английски език, като използваше един учебник на Дискавъри, за обучение на деца на английски език с 3 дискети. Пускаше дискетата и си случаше и повтаряше, така самообучението, което беше забавно под формата на игра и донесе много повече знания от ходенето на курсове по това време. Всяко участие е полезно, тъй като след всяко следващо участие увереността и се увеличаваше , страховете изчезваха един по един и така тя постигаш вискоки резултати. Засили си комуникацията с децата и с възрастните, запозна се с нови приятелчета и това и помогна да бъде екипен играч още от най-ранна детска възраст. След като участва в няколко конкурса мини мис и мини мистър и конкурси за пеене, на 7 години пожела да свири на пиано. От 7 годишна до 15 годишна два пъти седмично ходеше на урок по пиано и солфеж. Това я научи на постоянство, търпение и знаеше, че нищо че е на 7 години и изпитва страх, че е сама в къщи, като седнеше на йониката в къщи и се фокусира върху пеенето и свиренето страхът изчезва.
Вярвайте и инвестирайте в децата си… Никой не може да отнеме тези умения и знания от тях! Никой!
В едно от най-задълбочените изследвания върху влиянието на „Вярата в себе си” върху представянето Албърт Бандура открива, че истинското мнение на хората за способността им може по-точно да предвиди на какво ниво ще се представят в бъдеще, отколкото действителните резултати, които са показали в миналото. Начинът по който се възприема детето ти, във връзка с предизвикателствата с които се сблъсква в момента, ще окаже огромно влияние върху способността му да успее.
Но, за да повярва твоето дете в себе си е необходимо първо ти да вярваш безусловно в него още от раждането му. Поеми риска и насърчавай надеждата му. Нучете го да си казва смели утвърждения преди всеки конкурс, състезание и др. „Състезание, дръж се, аз идвам, за да победя”.
Страхът, който съществува в сърцата на много майки е да не заредят детето си с нереалистични големи надежди. И това, което е още по-лошо – в опитите си да не насаждат прекалено големи очаквания у детето си, някои майки непреднамерено отиват и по-далеч и започват да се страхуват да подхранват каквито и да е надежди. На мен ми е било винаги интересно, как може да се смята, че мечтите на децата са „пълни глупости”, „хранят прекалено големи надежди”. Една моя приятелка Янка, имаше син колкото моята дъщеря Катя и той винаги казваше, че иска да стане летец, когато го питах: „Какъв искаш да станеш като порастнеш”. А майка му със строг тон казваше, „Остави го не го слушайте, той говори глупости, баща му да не е летец. Баща му е шофьор и той ще стане шофьор”. Майката тотално отряза крилата на това 5 годишно дете, което днес е на 25 г. възраст и наистина е шофьор.
Скоро прочетох една притча, която ще ви преразкажа. „В гнездо на орли, орлицата лежи върху своите яйца, за да измъти своите орлета. Но при силна буря едно от яйцата пада и за щастие е намерено от една кокошка, която мътела своите кокоши яйца. Тя пробутала с краче орловото яйце при своите яйца и измътила орлето. То израстнало, заедно със своите братя и сестри пиленцата. Един ден орлето, което визуално било по-голямо от пиленцата, видяло красив орел, който лети високо в небесата. И споделило с кокошката и с другите пиленца, че иска един ден да полети като тази красива птица в небесата. А кокошката започнала да му се смее и да му се подиграва, че то е само едно пиле и че никога няма да полети като тези красиви птици. Другите пиленца му казаха да отиде при тях да си кълват храната и да си играят долу ниско на полянката. Така орлето повече не погледнало към небето, станало кокошка и си умряло като кокошка.”
Толкова ли страшно ще бъде, ако детето ти реши да преследва цел, като ти или близките ти намирате за неосъществима. Кой има правото да определя, кое точно е неосъществимо и кое не е ? Къде би бил светът днес , ако всички нечувани идеи и мечти бяха прогонвани и смазвани още в самият зародиш? Аз съм оставяла винаги моята дъщеря Катя, да се надява на воля. Ако сме си свършили добре работата ние майките, децата ни или ще постигнат фантастичните си цели или ще се провалят, но ще го преодолеят, защото всеки провал е трамплин за бъдещ успех. На децата им е заложен дръзкият стремеж да хранят надежди и да си поставят цели, с които ние майките ни е трудно да си представим, че биха се справили. Те може би няма да осъществят всичките си мечти , но определено могат да постигнат по-голямата част от тях.
На децата им липсва знание, че трябва да бъдат разумни, те действат с емоциите и затова опитват невъзможното и го постигат с лекота.
Скъпа майко, научи детето си, да мисли че мечтите се сбъдват, че може да постигне и невъзможното, че може да имат каквото си пожелае, стига да е готово да се труди за това. Ако кажеш на детето си, че начин винаги има , то тогава от начало ако не сполучи , то ще продължи да търси и накрая ще открие верният път. Мила, майко, вместо да се страхуваш, че използвайки силата на мисълта , ще подхраниш надеждата на детето си, само за да не остане то излъгано в последствие, прояви достатъчно смелост и позволи на детето си, да определи само измеренията си за успех и да осъзнае, че погледът му може би се простира доста по-далеч от твоя поглед. След като аз проявих тази смелост и повярвах в моята дъщеря Катя във всичките и смели мечти, ти също можеш да го направиш, за твоето дете. То го заслужава!!!. Давай смело !!!
АКО СТАТИЯТА ВИ Е ХАРЕСАЛА, КОМЕНТИРАЙТЕ ИЛИ СПОДЕЛЕТЕ С ПРИЯТЕЛИТЕ СИ 🙂
МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ В ЕЛЕКТРОННАТА КНИЖКА 8-те НАВИКА НЕОБХОДИМИ НА ВАШИТЕ ДЕЦА, ЗА ДА ПРИДОБИЯТ ЖЕЛЯЗНА УВЕРЕНОСТ, БЕЗПЛАТНА Е ! КЛИКНЕТЕ НА ЛИНКА ПО-ДОЛУ И ВЪВЕДЕТЕ ИМЕТО И ИМЕЙЛА СИ, ЗА ДА ЗНАЯ НА КОГО ДА ИЗПРАТЯ БЕЗПЛАТНАТА КНИЖКА. БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО !