Притча : Човекът, който искал да осигури щастие  на децата си

Вървял по пътя си един старт мъдрец и се любувал на природата. По някое време минал покрай нива, на която работел един селянин. Човекът бил грохнал от работа, изморен и потен и едва стоял на краката си.

Мъдрецът се спрял и го заговорил:

-Хей, човече, ела да поседнем на сянка и да си поговорим. Хем да си починеш малко.

-Не мога, трябва да работя . Денят вече преваля , а аз имам още толкова работа.

-Защо работиш толкова много ? – попитал старецът. – Спирай да си почиваш от време на време. Погледни, колко е прекрасен денят.

-Не мога, нямам време да се наслаждавам нито на деня, нито на живота. – отговорил мрачно човекът.

-Но защо се обричаш на всичко това? –Недоумявал старецът. –Така пропускаш щастието…

-Нямам време за щастие! Аз трябва да се трудя, за да осигуря щастие на децата и внуците си. Моят дядо е правил същото за моят баща, а моят баща за мен.

-А някой от Вашето семейство бил ли е щастлив ? – полюбопитствал странникът.

-Все още не, но моите деца и внуците ми  със сигурност ще бъдат – възкликнал човекът и отново се захванал за работата си.

-Виж приятелю.. Позволи ми да ти дам един съвет: Неграмотният не може да научи никого да чете, нито къртицата може да възпита орел. Така, че най – напред се научи ти да бъдеш щастлив, за да можеш да научиш и децата си на това.

Притчата е част от сборника : „Винаги има надежда” „150 притчи за изкуството на живота” – Издарелство Гнездото.

Ако притчата Ви е харесала дайте и един like и я споделете с приятелите си, за да може тази уникална поука да достигне до повече хора. Някой има нужда да я прочете !

Благодаря Ви от сърце !!!