Притча : Човекът, който искал да осигури щастие на децата си
Вървял по пътя си един старт мъдрец и се любувал на природата. По някое време минал покрай нива, на която работел един селянин. Човекът бил грохнал от работа, изморен и потен и едва стоял на краката си.
Мъдрецът се спрял и го заговорил:
-Хей, човече, ела да поседнем на сянка и да си поговорим. Хем да си починеш малко.
-Не мога, трябва да работя . Денят вече преваля , а аз имам още толкова работа.
-Защо работиш толкова много ? – попитал старецът. – Спирай да си почиваш от време на време. Погледни, колко е прекрасен денят.
-Не мога, нямам време да се наслаждавам нито на деня, нито на живота. – отговорил мрачно човекът.
-Но защо се обричаш на всичко това? –Недоумявал старецът. –Така пропускаш щастието…
-Нямам време за щастие! Аз трябва да се трудя, за да осигуря щастие на децата и внуците си. Моят дядо е правил същото за моят баща, а моят баща за мен.
-А някой от Вашето семейство бил ли е щастлив ? – полюбопитствал странникът.
-Все още не, но моите деца и внуците ми със сигурност ще бъдат – възкликнал човекът и отново се захванал за работата си.
-Виж приятелю.. Позволи ми да ти дам един съвет: Неграмотният не може да научи никого да чете, нито къртицата може да възпита орел. Така, че най – напред се научи ти да бъдеш щастлив, за да можеш да научиш и децата си на това.
Притчата е част от сборника : „Винаги има надежда” „150 притчи за изкуството на живота” – Издарелство Гнездото.
Ако притчата Ви е харесала дайте и един like и я споделете с приятелите си, за да може тази уникална поука да достигне до повече хора. Някой има нужда да я прочете !
Благодаря Ви от сърце !!!